Феликс Бурихтер за очарованието на модернизма

прочетете интервюто

Рей и Чарлс Иймс: Животът е класика!

Американските дизайнери Рей и Чарлс Иймс създават модерен класически дизайн съчетавайки функционалност и стил. Бебешката количка PRIAM от серията CYBEX PLATINUM отдава почит към иновативната мощ на тяхното творчество.

Вероятно не е съвпадение, че двама американци подобриха класическата, модерна архитектура и дизайн благодарение на своята преценка и хумор. За сравнение европейският "Bauhaus" дизайн винаги е бил пряко свързван с идеологията. Ако бъдем крайни, можем да кажем, че движението "Bauhaus" следва принципа: "формата следва религията". Рей и Чарлс Иймс обаче работят на друг принцип- те приемат светът такъв, какъвто е и го подобряват. Запознават се по време на Втората световна война. Той бил архитект, а тя художник и така започнали заедно да правят дизайни за шини за крака, носилки и части за самолети за армията на САЩ. От престоя си там, те развиват силно любопитство за това какво може да се постигне с ограничени средства и как да се извлече максималното от прости материали. През следващите години двойката разтърсва из основи разбирането за това кое е полезно и атрактивно. Дори днес може да се усети тяхното влияние. Почти няма апартамент в "London Shoreditch", "Berlin Mitte" или "Williamsburg", който да не съдържа поне един от техните дизайни било то купен от пазара или чисто нов. Защото за разлика от много други мебели, столовете на Рей и Чарлс Иймс винаги са били верни на оригиналния си замисъл. Дори новите са сравнително евтини и изглеждат добре без значение от възрастта си. Въпреки че думата "възраст" трябва да се използва внимателно - те са класика.

Силните детайли правят силния дизайн

Charles Eames

Но какво можем да определим като класика? За целта трябва да разгледаме някои от най- големите постижения на Рей и Чарлс Иймс. "Eames Plastic Side Chair" е всъщност само парче пластмаса, което е било първоначално оформено в седалка и облегалка, които перфектно да прилягат на човешката анатомия, и след това поставени на телена рамка. Простият и иновативен дизайн е комбинация от два материала: висококачествена пластмаса и метална конструкция, която е стилна препратка към функционалността на машините. В допълнение столът "Eames Plastic Side Chair" позволява безбройни конфигурации с голяма разнообразност от крачета, функция за клатене и голям набор от цветове. За Рей и Чарлс Иймс дизайнът трябва да е функционален и забавен.

The Lounge Chair, или иначе казано столът за излежаване, е бил крайният резултат от едно упорито проучване. От 1930 година Иймс експериментират с техника за оформяне на шперплат, за да получат триизмерни извивки. С този дизайн (развит през 1956), дизайнерите успели да намерят решение, което изумява и до днес. Вдъхновени от гениалната простота, функционалност и красота на дизайните на Рей и Чарлс Иймс, ние се запитахме -"Как Рей и Чарлс Иймс биха направили количка за деца ако бяха живи днес?". Целта беше да принесем естетичните и функционални стандарти в модерни колички. Това доведе до създаването на "PRIAM" - изключително здрава и многофункционална количка, която в същото време е лека и издържлива. PRIAM е символ на почит към Рей и Чарлс Иймс. Тяхното мото "Детайлите не са просто детайли. Те правят дизайна" е именно мотото, което се е следвало по време на цялостното развитие на количката.

Интервю

Феликс Бурихтер за очарованието на модернизма

Архитектът Феликс Бурихтер е главен редактор и творчески директор в Ню Йоркското списание за архитектура PIN-UP. Освен това докато провеждат интервюта с влиятелни, съвременни архитекти, списанието проучва културните феномени и намира най- новите дизайни, всички в комбинация с професионална фотография. Феликс Бурихтер говори с Ева Мюнц за продължителния ефект на калифорнийския модернизъм.

Господин Бурихтер, от къде произлиза естетиката на актуалния и днес калифорнийски модернизъм?

Това, което се разбира днес под калифорнийски модернизъм, или "Л.А. Модернизъм", е резултат от две световни войни. Калифорнийската версия на модерната архитектура започва своя триумфален марш със създаването на "The Case Study Houses". През 1945 списанието "Arts & Architecture" започва състезание за дизайн на жилище за млади семейства. Милиони хора се връщат от войната и им трябва дом. По това време извънградските структури, които днес са емблематични за Америка, не съществували. Имало само квартали от вили, но мечтата на четиричленните семейства да имат самостоятелна къща с градина все още не била осъществена. Целта на списанието била да проведе изучаване на модерния начин на живот. Осем архитекти, включително Съмър Шпалдинг, Еро Саринен, Ричард Нойтра, Пиере Кьониг и Рей и Чарлс Иймс били поканени да участват.

Защо все още сме очаровани от тази ера и защо движението е започнало точно в Калифорния?

Времената са били по- прости, а хората изпълнени с оптимизъм. "Американската мечта" все още изглеждала достижима от всеки американец. През 40-те години Лос Анджелис бил рядко населен с много свободно място и евтина земя. Градът нямал нищо общо с градската джунгла, която е сега. Между центъра на Л.А. и Холивуд все още имало необработена земя, хълмовете на Холивуд били непокътнати и имало само няколко къщи разпръснати по протежението на хълмовете.

Вероятно климатът също е изиграл своята роля.

Той направил нещата много по- лесни. Да вземем за пример известната къща на Чарлс и Рей Иймс в Санта Моника. Построяването на подобна къща по източното крайбрежие е било изключително трудно заради нужната строителна изолацията. Архитектите от "Case Study Houses" и семейство Иймс се изправили пред предизвикателството да използват нови материали. Масовото производство на повечето от тях започнало по време на войната и тогава за пръв път били използвани в строителството. Но било важно тези материали да не бъдат прекалено редки или скъпи, защото главната цел била къщите да бъдат сравнително евтини за строене и подходящи за масово производство.

Силно изразеното чувство за естетика отразява силна личност.

Felix Burrichter

В сравнение с движението "Bauhaus" и други архитектурни течения, "Case Study Houses" изпъква със своята лекота и опростеност.

Има няколко причини за това. Стъклото придава прозрачност и светлина. Къща с прозорци на всяка стена винаги изглежда много отворена. Местоположението също играе важна роля: смайващият пейзаж, Тихият океан и приятният климат. Няма смисъл да споменавам и близостта до Холивуд. Холивуд придава блясък на околностите. Близостта до индустрия посветена на развлечения има ефект и върху калифорнийския начин на живот. Но най- вероятната причина за успеха на "Case Study Architecture" е начинът по който фотографът Джулиъс Шулман представял къщите. Неговите внимателно подредени снимки били една от основните причини къщите да станат толкова известни и копирани по цял свят.

Коя снимка според вас е била катализатора?

Вероятно най- известна е черно-бялата снимка, която Шулман направи през 1960 на "Case Study House" #22. Тя показва къща през нощта с големи прозорци и е направена от такъв ъгъл, че изглежда все едно лети над Лос Анджелис. На снимката има също така две жени в елегантни вечерни рокли, които пият коктейли. След направата на тази снимка, безброй реклами са снимани там. Къщата всъщност не е особено голяма - 2 спални, не много просторен хол и басейн, който изглежда по-голям на снимката, отколкото е всъщност. Но въпреки това къщата привлича. Същото се случва и с пустинната къща на Ричард Нойтра в Палм Спрингс. Благодарение на брилянтната снимка на Шулман къщата е продадена на търг през 2007 за невероятната сума от 19.1 милиона долара.

Модата на по-късните тенденции в архитектурата минава бързо. На какво се дължи това?

Снимките на Шулман направиха къщите да изглеждат вечни, но не бива да забравяме, че до 80-те години на 20-ти век много от къщите на "Case Study" изглеждали старомодни и не отговаряли на изискванията на типичното, модерно, американско семейство, за което всъщност били предназначени. Тяхната простота и почти минимализъм в яснотата на дизайна станаха причина за преоткриването им като символ на обществено положение и социален статус през 90-те.

Днес естетиката от средата на миналия век се асоциира повече със стилен апартамент за един човек, отколкото с дом за цялото семейство.

Може би не се асоциира само с единични, но също така и с по-елитни и ексклузивни апартаменти. Това обаче противоречи на оригиналната идея, която е да бъдат добре направени, с добър дизайн, просто устроени, издръжливи, но също така и евтини. Повечето от тези къщи днес струват цяло състояние.

Мебелите на Иймс били ли са на прилични цени за онова време?

Заради новите методи на производство мебелите на Йимс никога не са били евтини. По онова време, купувайки си стол, хората очаквали че ще седят на него следващите 30 години. Здравината и издръжливостта били от голямо значение. Това е същото, което днес ние наричаме устойчивост и устойчиво развитие. Съвременната стратегия на производителите на мебели да произвеждат евтина стока, която очакват да се счупи бързо, за да продадат още от нея, тогава не била разпространена. Но стратегията на Иймс да произвеждат здрави и трайни продукти проработва: техните модели и до днес са истинска класика.

Как бихте описали своя собствен стил? Как е обзаведен апартаментът ви?

Както можете да предположите за един архитект, аз лично също предпочитам класическата естетика, почти клинично опростена. Цветовата гама в дома ми е главно от черно и бяло. Обичам цветовете, но най- вече във формата на цветя, които можеш да изхвърлиш, когато ти омръзнат.

Винаги ли е било така? Как изглеждаше стаята Ви, когато сте били тинейджър и сте живели със семейството си в Германия?

Стаята ми беше изцяло обзаведена от Interlübke, с квадратна маса на Херман Милър Иймс. Използвах старата маса на родителите ми като бюро. Единственото своеволие, за коeто се сещам беше колекцията ми от плакати на Мадона, които покриваха изцяло една от стените. Това беше през 1991/92г. и аз тъкмо навлизах в пубертета. Майка ми не харесваше плакатите. Беше ми разрешено да ги задържа само, ако бяха скрити от нейния поглед. Затова ги закачих на стената зад ваната. От тогава започнах да се къпя в банята на сестра ми, за да не намокря моя олтар на Мадона.

Във вашето списание "PIN-UP" използвате закачлив подход към дизайна. Подзаглавието на списанието е "За архитектурно забавление".

Още от първото издание често включвахме неща, които бяха считани за безвкусни. Не мисля, че съществува лош вкус, по-скоро бих го описал като лоша форма. В списанието "PIN-UP" често показваме неща направени с любов, усилия и грижа. Затова си заслужава да бъдат погледнати отблизо. Всяка естетика отразява личност. Именно от това се интересувам.

Продължение

Открий PRIAM